ИСТОРИЯ НА ОУ ВАСИЛ ЛЕВСКИ , С. ГРАДИЩЕ, ОБЩ. ШУМЕН

Едва през есента на 1917 г. училището отваря врати отново. За класни стаи служат кафенето на Мехмед Палазов и изоставената къща на Мехмед Чаушев. През 1919 г. българите от селото със свои средства и труд строят училищна сграда от една класна стая и канцелария. Децата, събрани от четири класа в една стая, получават образование, като вън от училището не остава нито едно дете. В същото време в селото има и турско училище – една стаичка към джамията, в която момчетата учат Корана. По примера на българите турското население също строи училище с две класни стаи. Когато в селото идват българи-преселници, училището се премества в сградата на старото кметство. През тези години директор на началното училище е преселникът от Севлиевския край Недялко Ботев Геронтиев – родолюбив българин, чийто обаятелен образ се помни от поколения ученици в с. Градище. Със същия възрожденски плам като Ботев в училището работят учителите Йорданка Горанова, Величка Филипова и др.

През 1960/61 година турското и българското училище се сливат в едно – основно училище. Директор на училището става младият и амбициозен Марин Николов Крайчев, който се залавя с трудната задача да построи нова училищна сграда. И след осем години усилия и постоянство учебната 1968/69 година започва с 240 ученици, двойни паралелки, в нова двуетажна сграда с физкултурен салон, работилници и библиотека. В тази сграда, с тия ученици работи един самоотвержен учителски колектив: Марин Крайчев, Тодорка Балева, Ирина Костова, Надка Димитрова, Тодор Керяков, Румяна Керякова, Вълчан Маринов, Пенчо Стайчев, Мехмед Хасанов, Стоян Узунов, Екатерина Узунова, Иванка Маринова, Станка Новкова, София Крумова.

От 1969 до 1995 година директор на училището е Радка Иванова Кузманова. През 1971 г. Окръжният съвет Просвета поставя задача пред ръководството на училището да премине на целодневна организация на учебния процес – така ОУ В. Левски става първото целодневно училище в окръга. Квалификацията и добрият опит поставят колектива между първите в окръга – ордени, медали и значки получават учителите Надка Димитрова, Ирина Костова, Мария Апостолова, Радка Кузманова, Иванка Маринова и др. По това време училището е и базово към ШУ Епископ Константин Преславски .

И понеже такъв е животът, някои учители напускат по различни причини, но на тяхно място идват нови млади хора: Руска Симеонова, Тодорка Илиева, Венета Папазова. За известен период в училището са работили Недялка Русева, Йорданка Павлова, Иванка Кръстева, Милена Геаргиева, Дарина Петрова, Мирка Маринова, Русанка Методиева,Румяна Камбурова, Янка Минева. В края на 70-те години в училището постъпват Мария Апостолова, Йорданка Василева, Виолета Атанасова, Румяна Панайотова, Марина Цонева, Мария Михова. Някои от тях вече са пенсионери, други продължават да работят в училището, а госпожа Румяна Панайотова стана директор на ОУ В. Левски през 1995г. Малко по-късно работа в училището започват Катя Дочева и Снежана Михайлова. А най-добре за образователната дейност на колектива говори фактът, че бивши наши възпитаници са вече преподаватели в ОУ В. Левски – Сюхейля Ибрахим, Светла Илиева и Севгюле Мемдуева.

Своите успехи училището дължи на високо квалифицирания си преподавателски състав. От 16 преподаватели трима са с II ПКС, а останалите с други ПКС. И не случайно то беше избрано за средищно училище. През учебната 2002/2003 за учениците от селата Панайот Волов, Белокопитово и Струйно, а през 2008/2009 и за децата от селата Новосел, Средня и Черенча.

С участието си в редица проекти, осъществени с помощта на Община Шумен и други културни институции, ОУ В. Левски си извоюва специално и достойно място в културния живот на региона. Превърна се в желана територия за своите ученици.

През своята стогодишна история то премина през различни етапи на развитие, преодоля трудни социални промени, но създаде традиции, работи по иновационни програми и неговите възпитаници намират достойна реализация в живота.